Хм...Вече се чудя кой от нас не е наред. В момента най-популярните ни телевизии се надпреварват да ги излъчват. Прословутите турски сериали. Тази истерия започна през пролетта, дали не беше и по-рано. Някак, тъй, между другото, НОВА започна да рекламира нов сериал (става дума за "1001 нощ"). Кой ли пък обърна внимание... Точно никой! Поредната сапунка, какво толкова. Началото му привлече обичайната публика - пенсионери, баби, живеещи по график, определен от часовете на сапунките, безработни, домакини, майки, уплътняващи времето си в този особено подходящ час, докато чедото сладко спи обеден сън ("1001 нощ" вървеше от 13.30). Никой и нищо не предвещаваше надигащата се буря в родната сапунена среда, обичайно разпенена от години от латиноамериканските любовни драми. Все едно и също. Господарят се влюбва в слугинята, родове враждуват помежду си поколения наред, враждите им пречат на младите да се обичат, нещастни любови, някой си губи паметта, друг се завръща, години след като семейството му е отслужвало панихиди и бърсало сълзи по него. Сирачета биват отглеждани ту от бедни, самотни, нещастни жени, ту от богаташки семейства. Никой не знае кой на кого е брат, баща, сестра, близнак. Пластичните операции са просто така, за развлечение, но с тяхна помощ, редовно някоя отдавна изчезнала сестра се появява да търси справедливост или да отмъщава след 30 години. В общи линии, това е. Като не е едното, ще е другото. Познато, втръснало, наивно, смешно.
С годините се оформи странен феномен. Обществото като че ли започна да се държи доста високомерно към тези, които харесват тези филми. Бързичко ги обявиха за "сноби", "нискоинтелигентни", "елементарни". Колко пъти само лично бях свидетел как в компания, щом стане дума за това, все се намира някой, който да заеме официалната  позиция ("не гледам такива глупости"), но кой знае защо, точно цитира и имената на героите, и иронизира неадекватните им действия, които, очевидно, познава. Откъде ли?...Все се питам и все няма отговор. Питала съм и директно. Най-често ми казват: "Ами хората приказват и аз чувам. Да си запуша ушите ли?"
Хм.......
Та, да си дойдем на думата. Когато почна редовното излъчване на "1001 нощ", "нискоинтелигентната" публика изведнъж разбра, че в сивото и всекидневие влезе нещо различно. Публиката се увеличаваше пред очите ми и филмът се превърна в повод за ежедневно обсъждане. Проблемите в него приличаха на нашите. Начинът на живот на героите беше толкова нашенски, толкова познат... Сякаш си се върнал в България, само че преди стотина години. Същите патриархални нрави, обноски, отдавна забравени у нас, непознато (за съвремието ни) отношение към децата - с уважение, с обич, но и с непреклонна строгост. Никой не гледа да ги отпрати, да се отърве от тях. Ако не са атрибутите на съвременния свят, ще кажеш, че си се озовал в миналия век.
Аз не проявих интерес в началото. Но ажиотажът (лелеее, каква дума употребих само!) наоколо, най-после заостри вниманието ми. Коментарите определено бяха по-различни от всичко, което бях слушала. Вече исках да участвам, исках да имам мнение, отношение. Филмът вече беше наполовина, но да е жив и здрав нетът, свалих си изминалите вече серии и ги изгледах. Признавам си, с голям интерес. Хареса ми. Кое ми хареса ли? На първо място - човещината. Преди да изгледам този филм дори не съм си давала сметка колко е уморена душата ми от кървища, стрелби, екшъни, трупове, насилие, порнография, колко е жадна за нормални човешки отношения, за нещо различно, за ЧОВЕЩИНА. 
Ооо, в никакъв случай не пиша това, за да звучи като апотеоз на турския сериал (който и да е той). Сигурно е прав проф. Вучков, който тия дни размахваше няколко листа със заклеймяващи аргументи по една телевизия. Запомних само това, че прекалявали с едрите планове, че пускали класическа музика, когато героят мести една тенджера от печката на масата. От гледна точка на професионалистите, на тези, дето правят кино, сигурно кусурите са много. Само че...кой знае защо, хич не искам да ги знам. Влюбих се в турските сериали! Абстрахирах се окончателно от ненужни исторически наслоения в мисленето си. Останах очарована от играта на турските артисти. Изгледайте, моля ви, ей тъй, колкото за експеримент, една серия от "1001 нощ" или "Сълзи над Босфора" и после, за сравнение, една от "Забранена любов"! Няма да коментирам, че ще си навлека ругатните на любителите му. Не е за коментар.
Не съм професионалист. Не разбирам нищо от едри и дребни (или както там се казват) планове, от музикално оформление, от всичките  тънкости на изкуството да се снима филм. И не ми трябва да разбирам. Но ми е приятно да се наслаждавам на уважение в семейството, почит към възрастните, зачитане на традициите, здраво чувство за семейственост, стабилна опора зад всеки, попаднал в трудна ситуация. Харесва ми, че любовните сцени загатват интимното, не ме карат да се чувствам ужасно неудобно, когато възрастната ми свекърва е в стаята, а на екрана върви атлас по анатомия, стаята се оглася от въздишки и стонове. Спокойно ми е на душата, сигурна съм, че децата ми няма да гледат как едни хора убиват други, сякаш трепят мухи, просто така, за разнообразие, защото някой нещо ти направил, погледнал те накриво и не знам още какво. Няма да стискат зъби, докато големият бос е опрял дулото на пистолета в слепоочието на "добрия", с другата ръка го е стиснал за гърлото, чуват се хрипове, блика кръв...Бррррррр!
Разхвърляни са мислите ми. Сега очаквам канонада. Готова съм!
Поех си риска! Не ме е срам да го кажа: АЗ ХАРЕСВАМ ТУРСКИ СЕРИАЛИ!
Вие сте!

Ето ме! Съвсем нова тук! Наредих се и аз сред вас! Хареса ми компанията ви, чета ви отдавна. Даже още не съм решила какво да споделя с вас.  Или, по-точно, какво по-напред да споделя. "Запознах" се с много от вас, а вие дори и не подозирате това. Радвах се с едно момиче, дето са го приели в бленуваната специалност, страдах с разбитото сърце на една дама на средна възраст, споделях възмущенията и възторзите на различни политически привърженици, изчетох какво ли не! А днес си казвам сама: "Добре дошла!" в света на блогърите и ...бъдете благословени, вие всички, с които ще споделям виртуално живота си! Поздравявам лично всеки, който чете първия ми постинг с нещо мое любимо от youtube. Обичам ви!